Председател

       

    ТОДОР БАРБОЛОВ

 

    зам. председател

        
   инж. Йордан Недев

 тeл: +359 876 308 208

 

   зам.председател

      

  доц .д.ф.н. Иван Цеков

 тел: +359 895 426 216

 

 секретар

 

 Йордан Йорданов

 тел: +359 876 43 54  85

 

 

 e-mail: sdpbg@abv.bg

 сайт: http://sdpbg.com/

 

 

 

 

 

Новини

Местни избори 2015г.

47-ми Конгрес - УСТАВ

47-ми Конгрес - Национален съвет

47-ми Конгрес - Изпълнителен съвет

47-ми Конгрес - Национална контролна комисия

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА СДП

ОТНОСНО СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

 

  1. СДП счита, че макар и закъсняла, съдебната реформа трябва да се проведе в своята дълбочинна цялост.
  2. От 2007 г. всички политически партии говорят за необходимостта от съдебна реформа и приемат в една или друга степен критиките на Брюксел за съдебната ни система, но на практика до сега нищо не е извършено.
  3. Многомесечните преговори за конституционни промени, неспазване до край на „историческия компромис“, медийните атаки срещу правосъдния министър Хр. Иванов и оставката му, както и обявяването от ДСБ за излизане в опозиция са част от фактите, доказващи, колко голяма е съпротивата срещу съдебната реформа.
  4. СДП отчита като, особено – положителни за осъществяване на съдебната реформа, следните нови явления:
  • Темата е незаобиколима и е влязла твърдо в дневния ред на обществото. То вече излезе на протести, защитавайки тезата за истинска реформа.
  • За първи път в българската история, съдий излизат на протести и водят публичен и пряк диалог с гражданите. Честните съдий прибегнаха до тази крайна мярка след декларацията, която публикуваха.
  • Безпрецедентна по своята критика към обществото и съдебната ни система, беше речта на председателят на ВКС - Лозан Панов.

 На базата на горепосочените факти може да се направи извод, че нито обществото като цяло, нито част от представителите на съдебната власт, не желаят  да продължат това статукво, а искат незабавни  реформи.

5. Приетите на второ четене  от НС, частично орязани от договорените конституционни реформи са само малка част, само начало от необходимите промени.

       Необходимо е следното:

  • Ликвидиране на корупцията в досъдебното производство, в резултат на която продължават с години следствените действия, прекратяват се неправомерно или се източват умишлено некачествени досъдебни производства.
  • Извършване на структурно-функционална реформа в прокуратурата. В този си „Вишински“ вид, тя съществува само в Русия, Белорус и доскоро в Молдова.
  • Прекратяване практиките на многогодишно протакане на съдебния процес с оглед на изтичане давностните срокове. Определяне на точен, а не на пожелателен срок за оповестяване на мотивите за присъдата./понастоящем има случаи, мотивите за се дават едва след 2,3 и повече години след прочитане на присъдата/.
  • Намиране форми на парламентарен контрол над ръководителите на съдебната система. Понастоящем те се отчитат само пред Бог..
  • Намаляване на мандатите на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурар от 7 на 4 години. И на членовете на ВСС от 5 на 3 години. По продържителност на мандатите тримата „главни“ превъзхождат президента, НС и МС.
  • Реализиране на действен контрол върху дейността на следователи, прокурори и съдии. Не само да се търси отговор на въпроса – „Колко са корумпираните министри в затвора?“, а и колко са осъдените съдии, следователи и прокурори, нарушили законите?!

6. СДП отчита, че в критиките срещу прокуратурата често се забравя, че тя присъства само в наказателните дела, а за делата с граждански и фирмен характер отговорност носят само съдиите и адвокатите на двете страни. В тези дела също има много „гнили ябълки“.

7. СДП застава твърдо на становището, че реформите в съдебната система трябва да се извършат с максимална бързина, защото от нейното състояние зависи развитието на демокрацията, доближаването на страната ни до стандартите на другите европейски страни и влияе върху благосъстоянието на гражданите и техното активно участие в обществените дела.

 

14.12.2015 г

 

Становище на СДП

относно ситуацията в Близкия изток след свалянето на руския бомбардировач

          Унищожаването на руския бомбардировач от турските въоръжени сили още повече усложни обстановката в района. Противопоставянето между Русия и Турция вече  е явно. Противоречията между двете държави имат обективна основа и са с дълга история. Исторически двете държави са се развивали като империи, а това изисква около границите им да има обширни зони на влияние. За това те са водели цели 14 войни. Сега, за разлика от времето на бившият СССР, те нямат обща граница, но съществуват територии, в които желаят да установят или възвърнат влиянито си. Това неминуемо поражда конфликти и усложнява още  повече обстановката в региона. Годините на добросъседство от времето на  СССР и  икономическото и търговско сътрудничество по-късно с РФ, като че ли приключиха.

          Причините за това са най-малко две:

    1. Войната в Сирия и появата на ИДИЛ на световната политическа сцена.

    2. Амбициите на управляващите на тези две държави да възвърнат блясъка на бившите империи, а лидерите им да станат съвременни "императори", може би.

          След инцидента с руския самолет, близкоизточният конфликт навлезе в нова фаза. Той е доста сложен и многопластов, той е геополитически, верски, икономически и етнически. За съжаление и списъкът на заинтересованите страни застрашително се разширява. Успоредно с това  нарастват и противоречията между тях. Този "Гордиев възел" може да бъде разсечен само от силна ръка и желязна воля. Ръка, която да обеди множеството държави и политическа воля, която да е устойчива в продължение дълги години.

          За жалост, нито единството е на лице, нито лидерите с "желязна" ръка и политическа зрялост са факт. Едни гледат да спечелят, други да оцелеят, а трети да се снишат. Орел, рак и щука... Резултатите от всичко това, което се случва на съвременната политическа арена са: Войнстващ ислямизъм; тероризъм с хилади жертви; десетки унищожени градове и разпадащи се държави; мигрантска лавина с милиони пречупени съдби и все по-набъбваща опастност от унищожаване на съвременната цивилизация и всичко това, защото светът се управлява от корпоративни интереси на които е подчинена и политическата амбиция на много от управляващите.