Председател

       

    ТОДОР БАРБОЛОВ

 

    зам. председател

        
   инж. Йордан Недев

 тeл: +359 876 308 208

 

   зам.председател

      

  доц .д.ф.н. Иван Цеков

 тел: +359 895 426 216

 

 секретар

 

 Йордан Йорданов

 тел: +359 876 43 54  85

 

 

 e-mail: sdpbg@abv.bg

 сайт: http://sdpbg.com/

 

 

 

 

 

Новини

Местни избори 2015г.

47-ми Конгрес - УСТАВ

47-ми Конгрес - Национален съвет

47-ми Конгрес - Изпълнителен съвет

47-ми Конгрес - Национална контролна комисия

 

Ромите-проблем и решение

 

Проблемът с поведението и състоянието на ромите в България стана особено актуален в последните години. Той е не само е актуален, но се превърна в изключително важен национален проблем.

В понятието "цигани" се включват няколко сродни етноси. Те са разпръснати основно в Европа, особено на Балканите, Средна Европа и Пиринеите. Счита се, че идват от земите на днешна Индия и Пакистан. По начин на живот са били номади. Най-много цигани има в Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия, Русия и Словения. Към 5-6 век циганите се насочват на Запад, а в 11век идват в Европа. По българските земи те идват в средата на 14 век.

В Европа, през средновековието, много цигани са били преследвани от местните власти за грабежи и магьосничество. В Румъния до 19 век са били и роби. През Втората световна война хитлеристите и част от техните съюзници са избили около половин милион цигани. В България, както за циганите, така и за евреите такива мерки не са били предприети. Българите не се увличат по крайни идеологически теории, в това число и расови. Това качество на българина, съчетано с демократизъм, хуманизъм и етническа и расова търпимост, запазва живота на българските цигани и евреи.

Понятието "роми" навлиза в обръщение сравнително скоро и се използва предимно в България.  

 

                                                              

                                                                     ***

През годините на социализма ромите бяха принудени да работят и да водят отседнал начин на живот. Неотседналите групи роми бяха заселвани в селата и задължавани да работят във ТКЗС-та, като животновъди и земеделци. По този начин беше ликвидиран скитническият им начин на живот. Бяха възродени традиционните им занаяти, като кошничарство, калайджийство, коневъдство и др. С твърди и безкомпромисни мерки се налагаше ред в живота на ромите. С предимство се приемаха във висшите учебни заведения ромски деца, искащи да повишат образователния си ценз. В казармата, службата им в строителни войски приучаваше ромските младежи на дисциплина и трудови навици, освен това им даваше и професионални умения в областта на строителството.

Като цяло, може да се направи извод, че преди "10-ти Ноември" ромите бяха сравнително добре интегрирани в обществото.

Промените, настъпили след 1998 година се отразиха обаче крайно неблагоприятно на ромското малцинство. Ликвидирането на над 60% от производствените мощности, перманентните кризи и незаинтересуваността на държавата, поставиха преобладаващата част от ромите в социалното дъно но обществото. Социалната изолация, маргинализацията и ликвидирането на социалния контрол върху тях ги превърна в лесно манипулируем електорален ресурс от политическите партии по време на избори. Поколения роми израстват без трудови навици. Около 60% от ромите над 16 годишна възраст не са имали никога, никакви официални трудово-правни отношения. Животът в подобни условия, извън законите и моралните ценности на обществото, възстановиха в част от това население прастари традиционни навици, като скитничество, джебчийство, знахарство, социално изключване и т.н. Разпространиха се и новите "плодове" на цивилизацията, като наркоманията, алкохолизъм, проституция, имотни и телефонни измами, кражби, лихварство, търговия с фалшиви документи и т.н. Това им поведение изтормози не малка част от жителите на страната и започна да застрашава и националната сигурност. В резултат на ромската престъпност, редица селища се обезлюдиха, а цели общини се превърнаха в безперспективни за развитието на какъвто и да е бизнес и нормално човешко съществуване, в следствие ромските набези и плячкосване, а дори разграждане на къщи и стопански постройки.

Проблемът непрекъснато се изостря, поради влиянието върху част от ромския етност на съвременният, агресивен ислям и някои негови крайни форми на религиозен фанатизъм. Това е процес, който още повече отдалечава и противопоставя тази част от ромския етнос на останалото българско население. Ислямизацията на ромското население се стимулира, както от богати саудитски фондации, така и от българското мюфтийство, а и от политическа партия ДПС. ДПС компенсира по този начин намаляващото й влияние сред турското население, превръщайки чрез ислямизирането, ромите в свой електорат.  

Програмите за социализация на ромите, за които бяха изхарчени стотици милиони лева, не дадоха очаквания резултат. За съжаление, голяма част от тези пари бяха присвоени от ромски организации, а други баха пропиляни в ненужни семинари, курсове и обучения в какво ли още - не.

Наследените проблеми от социализма в гетата не се решиха, а новите политически партии, почти 25 години не обърнаха сериозно внимание на проблемите на този етнос. Първи по проблема се произнесоха от ПП "Атака", но по начин, който предизвика реакциите на много политически и обществени организации с обвинения в "расизъм", "фашизъм" и "сегрегация", в следствие използването "езика на омразата".

В резултат на всичко това, ситуацията в България се усложни и проблемът ескалира. Тормозеното от ромската престъпност българско население се надигна на протести и започна да самоорганизира защитата си. Защита, която да компенсира отсъствието на държавата от решаването на проблема. Партиите, пазаруващи ромския вот, които се сещаха за проблемите на този етнос само по време на избори, бяха принудени също да вземат някакво отношение по проблема.

Най-ясни са позиците на Патриотичния фронт и на Реформаторският блок. В крайна сметка се стигна до единодушното мнение, че държата трябва да си влезе в ролята и чрез образование, ред, законност и системни грижи да реши проблемите на ромското общество. В много от разгорялите се дискусии, мнения и декларации,  не липсваха откровена демагогия и не-особено умни становища.

В тях не се споменават проблемите и техните решения, а се апелира за медийна тишина, успокояване и диалог, посочват се незнайни заговорници и подстрекатели, като виновници за събитията. Умаловажава се същността на проблема, свеждайки го в категорията "битови скандали" и т. н

                                                         *****

Отношението на СДП към горецитираните проблеми е, че:

  1. Трябва да се признае съществуването на проблемът. Това не е само проблем на България, а е общоевропейски проблем. Той е признат от ЕС. Дадено финансиране за решаването му и са направени съответните препоръки и насоки.
  2. Проблемът е сложен и тежък за решаване, защото изисква усилията на цялата държава и вклюванено на цялото общество за решаването му. Ще са необходими десетилетия обаче, за постигане на траен резултат.
  3. За решаването на проблема е необходимо да се накажат всички виновни за ескалацията на напрежението и изчистване на административния апарат от корумпирани и административно негодни кадри в полиция, прокуратура, съдилища, общини и т.н.
  4. За успешното решаване на проблема е необходимо да се избегнат двете крайности в отношението към ромското население. Едната е, неглижирането на проблемите свързани с тях, а другата е сатанизирането на тяхното съществуване в рамките на обществото ни. Основната тежест за изход от създаденото проблемно статукво на ромското общество се пада върху образователната система, която трябва да ограмотява и възпитава в социална и обществена адекватност ромското население и върху правозащитните органи и полицията, които да следят стриктно и безкомпромисно за спазването на законите в държавата.
  5. Решаването на ромските проблеми е свързано и с постоянна координация и синхрон между държавата, обществените организации и църквата. Светият синод трябва да слезе от "златния си чертог" в който пребивава десетиления и да помогне на това население за изграждането на моралната и ценностната им система, с помощта на религията.
  6. Единен критерий за оценка на успеха, при решаването на проблема с ромите е събран в отговора на въпросите: На колко хора е помогнало да се интегрират в обществото? Колко хора са станали нормални граждани на едно общество с всички произтичащи от това права и задължения? Изходът се крие и в подходът за решаване на проблема, а именно: От общото към единичното, от масата към отделното семейство и към всеки отделен негов член.                        Не теоретизирането на проблема и неговото политизиране ще го решат.             Не семинарите, курсовете и социологическите проучвания, които само изсмукват финансовия ресурс, даден да решаването на проблема, а една стройна система от работещи институции и обществено ангажирани организации, под егидата на Национална доктрина за решаване на ентическите въпроси и етническия мир в Република България, ще решат ромския въпрос и сходните на него!

Доц.д.ф.н Иван Цеков